TravelZax - Туризъм, туристически справочник и пътеводител за Европа, Азия, Америка, Африка и останалия свят

 Единбург ни грабна още от автобуса, макар и сънени след цяла нощ пътуване.
Пристигнехме рано сутринта, достатъчно късно купонясващите да са се прибрали и да спят, и достатъчно рано хората още да не са тръгнали на работа. Посрещнаха ни безкрайни, пусти улици, носещи старинен дух, и толкова красиви... Огромните, потъмнели от дъжда, сгради, саксиите с цветя над магазините и пъбовете, и величествените куполи на катедрали.
Метнахме багажа, грабнахме една карта и излязохме. Нямахме търпение да разгледаме, да се впуснем в атмосферата на шотландската столица. Малко по малко хората по улуцата започнаха да се увеличават. Тръгнахме по улица Royal Mile, снимахме и се дивяхме на всичко, прозорци, комини, цветя, надписи, дрехи... Гледахме без да знаем какво. Когато стигнахме горния край на улицата, видяхме огромен надпис Fringe( всяка година, Август месец, в града се провежда фестивалът Fringe, като в него участват артисти от цял свят). Продължихме след табелата, тълпата тук беше доста по –голяма, хора в чудни дрехи събираха тълпи на купчинки в двата края на улицата, и показваха най-различни номера. Постоянно изникваха хора насреща ни, за да ни подадат flyer и да ни убедят да посетим тяхното представление. След като обходихме Royal Mile, се отправихме към Princes st. Като минахме през моста, изпитахме едно странно усещане, защото вместо река, отдолу имаше железопътна линия. Тръгнахме по Princes, но усетихме лека умора, така че спряхме и поседнахме на една спирка, където няколко баби ни се усмихваха дружелюбно. След като бабите на спирката започнаха да се увеличават, ние решихме, че е време да продължим и да освободим място на пейката. Стигнахме до още една интересна сграда, на вратата на която прочетох The Scottish Government, разбира се не пропуснахме момента за снимка. Огледахме улицата и решихме да тръгнем обратно, но от другата й страна. Когато прекосихме, пред нас се озоваха стълби, и без много да му мислим започнахме да ги изкачваме. Озовахме се на невероятно място, високо хълмче, от където се виждаше целият град и морето. Седнахме на една пейка и гледахме опианени, докато пак не заваля. Когато се прибрахме, и ни попитаха къде сме ходили, споменахме улиците, и когато стигнахеме до хълма, на шега го нарекохме Шипка, по-късно разбрахме че се казва Calton Hill.
В следващите дни вече знаехме почти всичко, ходихме в замъка, музея, галериите. Влязохме в магазини за сирена, различни алкохолни елексири,Christmas shop(през лятото). Посетихме Bobby’s bar, един пъб с история, по която са правени дори филми. Обикаляхме прекрасните паркове, отрупани с цветя и хора, в слънчевите дни. Не пропуснахме и детските площадки, които са толкова забавни, дори се качих на въртележка с кончета . Посетихме новият парламент, чиято сграда е да речем архитектурен тайфун. Видяхме замъка на кралицата. Гледахме представления от фестивала, най-впечатляващото от които беше на една група испанци, танцуващи по невероятен начин фламенко. Смея да твърдя, че станахме истински шотландци, защото започнахме да изпиваме по една опаковка чай на ден, придружена с много чаени бисквити. Опитахме вегетарианско huggis, което е шотландско национално ястие. Посетихме и шотландски клуб, като в първия момент бяхме доста шашнати. Всички момичета в клуба, бяха на високи токчета и смея да твърдя доста оскъдно облечени, без значение от килограми и години. Оказа се, че вечер местните купонясват здраво, започне ли да се смръчава, макар и доста студено, по улиците виждаш само момичета по рокли и токчета, а през деня всички са на ниски обувки.
Правихме още толкова приятни и забавни неща, прекарахме един цял ден на плажа, и макар че водата е доста студена и къпането в морето е немислимо, ние не можахме да устойм. Метнахме маратонките, навихме дънките и влязохме до колене във водата. Събрахме цял плик с миди и рапани. Минахме и през Amusement park.
След толкова нови приключения, и толкова много ходене, последният ден преди да си тръгнем, усетихме жестока умора, и планът ни да се качим на Arthur’s Seat, пропадна. Но тъкмо сега си имаме причина да се върнем отново в Единбург, който ни стана така мил.